Виктор Илиев, обвиняем за тежката катастрофа, при която мощно

 

Виктор Илиев, обвинен за тежката злополука, при която мощно „ Ауди “ се вряза в рейс на градския превоз в София, се движел с близо 200 километра в час. Това бе обявено след среща при и.ф. основния прокурор Борислав Сарафов за разискване на следствието. Точната скорост е 199 километра. Няма данни за спирачен път.

Илиев е употребявал божествен газ, до момента в който кара, споделиха още от прокуратурата. Това е уставено от свидетелски показания, с здравна експертиза и е открито шишето с веществото. Според прокуратурата специалистите са безапелационни, че райският газ въздейства върху времето за реакция и адекватността на лидера.

Обвинението против Илиев е обновено и той към този момент ще дава отговор за съзнателно причиняване на гибел на един човек, както и за причиняване на телесни повреди на други четирима.

Още по тематиката:



Удар
Катастрофата, за която е обвинен 21-годишният Илиев, стана на 15 август на бул. " Константин Величков " в София. Тогава караната от Илиев кола не съумя да вземе завоя и се вряза в чакащия на кръстовището рейс от нощния градски превоз. На място почина пътуващият в автобуса доктор от Сирия доктор Иса Али. Шофьорът на рейса пострада тежко, а с разнообразни пострадвания бяха и пътуващите с Илиев девойки и момче. Самият водач се отърва с леки пострадвания. По последна информация лидерът на интонации рейс е излязъл от кома, само че положението му продължава да е тежко.

" На две от потърпевшите са открити по седем междинни телесни повреди. Което е извънреден случай ", разяснява прокурорът от градската прокуратура в София Вихър Михайлов.

На Илиев ще бъде назначена психиатрична експертиза, сподели още прокурорът. Освен това ще се изследват отпечатъците по бутилката с райския газ. С тази бутилка водачът евентуално е зареждал балони, от които по-късно е дишал.

Още по тематиката:

Умисъл ли? 
Илиев ще бъде съден по нови текстове, съгласно които за сходни закононарушения се плануват по-тежки санкции, които могат да стигнат и до пожизнен затвор. Важният въпрос в тази ситуация обаче е ще може ли да се потвърди предумисъл, въпреки и възможен.

По предписание правосъдната процедура в България смята закононарушенията по превоза за непредпазливи. Оттам се извежда и по-леката им наказуемост. На няколко пъти през последните години прокуратурата се пробва да прокарва тезата за възможен предумисъл при тежки произшествия. По делото за гибелта на журналиста Милен Цветков да вземем за пример тази теза бе възприета от съда. По делото против Георги Семерджиев обаче прокуратурата сама се отхвърли от възможния предумисъл. Причината – няма по какъв начин да се потвърди, че Семерджиев може да е допускал, че колата му ще се удари в различен автомобил, а по-късно ще се качи на тротоара и ще убие двете девойки, починали в онази нощ.